Затревените настилки в градината

Автор: Вержиния Костова

Здравейте, приятели,

днес в блога ни гостува ландшафтният архитект Вержиния Костова със статия за затревените настилки в градината. Тя има над двадесетгодишен опит в проектирането на красиви градини и пише статии за авторитетни списания като “Наш дом”, “Идеален дом”, Брава каза” и др. Вержиния ме консултира за моята градина, допаднаха ми нейните идеи за жив плет на нива и в момента си давам сметка, че и аз имам такъв тип затревена настилка.

Ако търсите интересни и свежи идеи за градината, разгледайте нейния курс по градински дизайн за начинаещи тук, започва на 19 март, тъкмо навреме, за да създадете пролетно настроение в градината си.

Настилките в градината

 Предназначението на затревените настилки е олекотяване – те  изпълняват ролята, както на настилки, така  и на проходими зелени площи. Тревата е растението, което издържа най-много на утъпкване – по нея може да се ходи почти непрекъснато. Ако, обаче,  искаме да внесем елемент на уникалност и индивидуалност в градината ни, можем вместо трева да излолзваме някакво почвопокривно, т.е. ниско, между 5 и 20 см високо растение с красив цвят или интересна текстура. Използаването на почвопокривни растения е подходящо също и при “тежки” условия– прекалено голяма сянка, глинеста или много влажна почва, наклонен терен. Със сигурност полученият ефект ще е впечатляващ, но трябва да имаме пред вид, че върху тази площ не може да се ходи.

Тревните настилки въздействат “леко”. А погледнати по ъгъл или от разстояние, изгеждат ажурни и ненатрапчиви. Начините на подреждане на затревените настилки са много, в зависимост от видовете елементи и начини, по които ще ги комбинираме. Можем да развихрим въображението си.

 Видове алеи в градината

Обикновенно в една градина има една главна алея или няколко, ако градината е по-голяма, тип “имение”. Това е алеята, която свързва най-важните комуникации и води до важни мяста в двора - беседка, площадка с барбекю, кът за сядане. В зависимост от големината на градината, ширината на главната алея може да варира от 1-1.20-1.50 м. Важното е да съотвестства на мащаба на пространството т.е. калкото е по-голяма градината, толкова по-широка трябва да е алеята. Второстепенните алеи могат да бъдат  с ширина между 50 и 80 см в зависимост от големината на градината. Те свързват по-рядко използващи се маршрути в градината. При по-големите градини има и третостепенните алеи или плочопътеки.

 Обикновено главната алея и по-главните площадки и кътове за сядне се правяг от плътна настилка за да е удобно да се почистват и да се сложи маса за хранене на тях. Но е възможно и да бъде под формата на затревена настилка. Често второстепенните алеи се правят под формата на затревена настилка, а в някои случаи може и да покрием някой от тематичните кътове със затревена настика, като съобразим кога това е целесъобразно – например ако имаме маса за хранене, доколко тя ще стои стабилно върху такава настилка.

 Материали за направа на затревените настилки

Затревени алеи или площадки могат да се направят от формовани или в свободна форма плочи от естествен камък, както и от модулни бетонови елементи (плочи, ивици, тухли), като фугите между отделните елеманти тях трябва  да са по-големи: 5-10см и да се затревят. Вариантите  на подреждане и на съчетание на отделните елементи са много. Важното е фугите да са достатъчно големи за се чете получента от редуването на трева и настилка шарка, но не толкови големи, че да доминират - все пак те имат второстепенна роля.

 По какъв начин се изпълнява този вид настилка? Основата на тези настилки се прави от слой пясък с дебелина 15-20см. Най-отгоре е добре да се насипе слой от 5 см хумусна почва, която да осигури добра среда за поникване на тревата. След това се нареждат плочите, като всяка от тях се залепва с малко пясъчно-циментов разтвор, поставен под нея. След нареждане на плочите, във фугите, на 1 см по-ниско от ръба на плочите се насипва богата хумусна почва, в която се засява тревата. Идеята на разтвора под плочите е да ги “захване” докато порасне тревата във фугите. След време, когато се сгъсти, тя захваща плочата много здраво.

 Добре да се има пред вид, че тревата е доста агресивна и ще “изяде” част от плочите – това означава, че трябва да избираме едри бетонови и от естествен камък елементи, защото те ще намалеят с времето. Освен ако не ги поддържаме редовно като ги обрязваме с специално предназначен за целта нож. 

 Затервени настилки могат да се направят от готови перфорирани бетонови елементи. В този случай е добре да се комбинират с някакъв друг вид настика, например бетонови ивици (10/25/50 см) или бетонови тухли (6/12/25см)  за да се получи по-добър естетичен ефект. Ако се направи “чиста” площ от паркингови елементи, която се използва за паркиране, тя не изглежда добре естетически.

 При направата на третостепенните алеи или на плочопътеки, плочите се нареждат на известно разстояние, обикновено на 8-10-12-15см една от друга, така че да изглеждат като отделни стъпки.  Плочопътеките могат да бъдат както от правоъгълни или квадратни плочи от естествен къмък или бетон, така и от плочи от естествен камък в свободна форма. Когато са наредени под права линия, с успоредни фуги, въздействат по-строго и подредено. Могат да се подредят и разместени странично – тогава изглеждат по-игриво и неформално. Ако “рисуваме” извити линии с плочопътеки, тогава фугите, които се получават са триъгално-трапецовидни.

 Подреждане на плочопътеки

Плочата се се захваща със земновлажен разтвор или се полага директно върху пясъчно легло. С времето тревата и заобикалящата я растителност ги захващат здраво, но е препоръчително да сложим по малко земно-влажен разтвор под всяка плоча. Целта му в първоначалния етап, докато тревата укрепне, да държи плочата да не се размества и разнивелира, когато се стъпи върху нея.

 Има и още един вид второ- и третостепенна алея – това е тревната пътека. Тя представлява ниско окосена трева, заобиколена от по-висока трева  или от растения. Този вид настилка е подходяща за извънградски и селски къщи. В страните с висока влажност, като Англия или Дания, например, която се отразява чудесно на тревата, този е често използван. Можем да и приложим и у нас, стига съответните условия да са подходящи и да е целесъобразно.

Един авангарден начин на използването на различни нива на окосяване на тревата е  да проявим творчество и да “нарисуваме” форми и шарки в тревата. Един прост, но много ефектен начин да експериментираме с една поляна е като “нарисуваме” временни шарки в нея. “Шарките” могат да се направят чрез  косене на различна височина  в сравнение с “фона” около тях, с останалата трева.

Хареса ли ви статията? Последвайте и Работилницата за красиви градини на Верджиния във фейсбук за още интересни статии и новини.