или дизайн за детето

Снимка: MD Magazine, фотограф: Минко Минев

Здравейте, приятели,

днес в блога ни гостува списание MD Magazine и си говорим за една доста амбициозна тема, а именно „възпитание чрез интериор“. Ако все още не сте чували за това прекрасно списание за мебелен дизайн и интериор, сега му е времето да научите повече и да се възползвате от възможността за онлайн абонамент.

Защо е нужно да възпитаваме? В дневно време като че ли бягаме от тази дума, много повече се използва “обучавам” - децата ни се обучават в различни дисциплини, а възпитанието остава запазена територия за родителите - често преуморени и стресирани в края на натоварения работен ден. И така расте едно поколение, което е залято от информация, нерядко хиперактивно и капризно.

Навярно някои ще повдигнат вежди и ще попитат „откога интериорните дизайнери почнаха да възпитават?“. Всъщност, не ние възпитаваме, а самата среда. Нашите деца се влияят изключително много от средата, когато израстват и формират характерите си – като под среда имам предвид не само интериорът вкъщи и в училище, а и приятелската им среда, квартала и всички социални взаимодействия. Средата ни влияе пасивно и интелигентният подход е да я изградим добре. Първо ще разгледаме един пример за негативна среда и после два добри примера от България.

Теорията за счупените прозорци и интериорния дизайн

Чували ли сте някога за теорията за счупените прозорци? Тази теория идва от САЩ и се прилага с доста голям успех в Ню Йорк като смъква драматично ръста на престъпления в града през 90-те години. Есенцията ѝ е, че средата има огромно влияние върху решенията на хората. Ако видите къща със счупени прозорци, най-вероятно скоро ще се докупят всички прозорци, а може и да се проникне с взлом в нея. Според авторите на теорията дребните престъпления в града– например рисуване на мотрисите на метрото с графити, чупене на прозорци, изхвърляне на боклук и прочие кумулативно водят до по-големи престъпления. И ако покажем нетолерантност и адресираме дребните престъпления – градската среда се подобрява, прекъсваме веригата. Накратко, добрата среда стимулира добро поведение у хората, лошата среда стимулира лошо поведение.

Мисля, че повечето родители сме единодушни, че искаме да възпитаме добри деца и добри хора и искаме да култивираме добро поведение. Това не е лека задача в днешно време, но пък е благороден път и си струва.

Да поправим „счупените прозорци“

Огледайте се в детската стая – има ли казуси? Има ли нужда от освежаване, подреждане, почистване и пр.? Има ли нужда от смяна на мебелите? Достатъчно светло ли е? Какво може да поправите веднага?

Ключово е да създадете спокойствие и ред в детската стая - търсете спокойни цветови схеми, неутрални цветове, пастелни цветове, синьото е особено подходящо за хиперактивни деца. Нека детето се чувства защитено, уверено и спокойно.

Огледайте се навън, непосредствено пред дома ви – пред къщата, блока, квартала, където играят децата. Има ли нужда от почистване? Има ли градина, която да полеете заедно? Бъдете добрия пример за вашето дете.

Два добри примера от България

Благодаря на списание MD Magazine за материалите от статиите „Възпитание чрез интериор“, проект на Студио Lusio architects, текст Цветана Шипкова, снимки Светослав Анастасов и „В приятелската джунгла“, Проект Cache Atelier, текст Мария Синева, снимки Минко Минев. Публикувам статиите с минимална редакция.

Проект за Център по природни науки и предприемачество на училище “Никола Вапцаров” в Берковица

Снимка: MD Magazine, фотограф: Светослав Анастасов

Мария Стайнова и Виолетка Славова от студио Lusio архитекти си поставят за цел да създават пространства, които „извличат най-доброто от своите ползватели“ и затова имат специален интерес към училища, детски градини и всичко, свързано с обучение и лично усъвършенстване. Пример за това е проектът им за Център по природни науки и предприемачество на училище “Никола Вапцаров” в Берковица, който цели децата да се почувстват добре и да идват с желание в едно по-различно място за обучение.

Средата тук няма нищо общо със скучните училищни коридори и класни стаи, макар да не блести в ярките цветове и шарки, които обикновено се асоциират с „модерните“ пространства за деца. Според архитектките спокойните светли цветове и дървените повърхности внушават чувство за сигурност у децата, а техните рисунки, заради предвидената възможност за рисуване по стените, дават цвят и настроение на пространството. Авторите на проекта вярват, че интериорът възпитава, особено, когато става дума за деца. Затова им осигуряват възможност за игра и движение чрез трансформиращи се мебели, съобразени с различните фази на обучението. Пространството на центъра е мултифункционално, разделено със стъклена плъзгаща се врата, и с възможност за обединяване на залите за организиране на изложби и събития.

Тежките мебели са разположени по периферията на пространството, а в центъра има леки стифиращи се маси и столове, подходящи за местене от малки деца, които се групират в различни конфигурации според случая. Важно е самите деца да могат да участват в подреждането, за да се развиват у тях грижа и отговорност към средата и другите. Коридорът е превърнат в зона за релакс с люлки, пуфове за сядане и дъски за рисуване по стените. Основен акцент в центъра по природни науки е стената от шестоъгълници, която разделя зоните за релакс и за обучение, и съдържа прозорци, шкафове, два терариума и клетка за папагали. Важен елемент на интериорния дизайн е „хралупата“ - дървена конструкция, създадена в отговор на присъщото на децата желание да се крият и катерят. Тя е на две нива, с вграден аквариум и „скривалище“за неформално общуване на учениците. Проектът дава на децата възможност да се чувстват свободни, а дизайнът на пространството стимулира креативността им, като им предоставя различни възможности за взаимодействие. В центъра на това училище този път не са учителите, а децата.

В приятелската джунгла

Cache Atelier създават в детския център JNGL среда, която развива въображението

Според световноизвестната италианска педагожка Мария Монтесори децата се учат от това, което ги заобикаля. Средата, в която растат, оказва огромно влияние върху развитието им. Ако от малки са заобиколени с красиви неща, ако мястото, където растат, стимулира въображението им, по-лесно ще се развие творческият потенциал, заложен във всяко дете. Именно такова място е центърът JNGL, който Cache Atelier създадоха за децата на служителите на Progress в новия софийски офис на IT компанията, който е най-големият в света по брой служители. Темата за джунглата е разработена в няколко зали и зони с красноречиви имена - Safari Adventure, Crocodile Bay, Моnkey Island, Blue Lagoon. Има зони за спорт, изучаване на английски език, игри, музика и театър, почивка след училище, ателиета. Има и кабинет по възпитателния метод на д-р Мария Монтесори.

Центърът с капацитет 50 деца е разположен на 550 кв. м в просторно, високо над 4 метра пространство, изпълнено с естествена светлина. „Желанието ни беше да запазим усещането, намесвайки се премерено с материали, текстури, обзавеждане и декоративни елементи“ – казват архитектите. Те са решили интериора предимно в бяло в комбинация със светло дърво, а цветните акценти внасят текстилът на мебелите и голямоформатните графични елементи, дизайн на Ралица Ралева. Те развиват водещата тропическа тема по игрив и съвременен начин, еднакво атрактивен за малки и големи. Пространството е гъвкаво и трансформиращо се, със система от сгъваеми стени, които лесно го разделят или обединяват за събития и концерти.

Най-голямото постижение на архитектите е органичното вграждане на интерактивни елементи и игри в интериора – като части от лампериите или декорациите в залите. Всички мебели, които се преобразяват от табуретка в замък и от тепих за карате в парти център, са създадени по детайл на Cache Atelier. Усещането за лекота и добро настроение се излъчва от цялото пространство, обединено от единна и добре защитена интериорна концепция.

Надявам се, че този блог ви допадна. Очаквайте още материали на списания MD Magazine в блога. Абонирайте се и за месечния дизайн бюлетин за порция красота всеки месец.

Поздрави,

Мина

Възпитание чрез интериор