Съвети за новодомци: къде сбърках при първия си дом

Здравейте, приятели,

Днес ще Ви разкажа за моя първи дом. Историята се развива преди около десетина години, някои имена на действащи лица са сменени по обясними причини и като цяло е със щастлив край. Тогава открих, че ми харесва да се занимавам с интериорен дизайн и в последствие се записах в програма „Пространствен дизайн“ на НБУ. Но гледайки назад, бих направила някои неща по-различно и сега ще Ви разкажа кои.

Моят първи дом представлява малък двустаен апартамент, 68 кв. м. в един симпатичен тухлен блок, ново строителство, в София, квартал Дървеница. Купихме го на зелено, директно от строителите, които Слава Богу се оказаха коректни, построиха го, не пестиха усилия и средства за него, тъй като те самите имаха апартаменти там и единият от тях още е домоуправител.

Шумът

Локацията като транспорт и като изложение беше перфектна – южно изложение, удобен градски транспорт –в близост до спирка на автобус 88 и метростанция Мусагеница.

Това, което не преценихме беше шумът. Блокът ни е разположен на булевард, който се оказа, че никога не спи – движението и недем, и нощем е много интензивно. Сменихме дограма – уж за автомагистрали, направихме си коркова стена в спалнята – за допълнителна шумоизолация. Сложихме си ролетна щора. Накрая просто се примирихме и свикнахме.

Майсторът

Нашият майстор, нека да го наречем Иван, се оказа интересна птица. Сестра ми ни го препоръча, видяхме се, направи ни добро първо впечатление, каза, че може всячески да ни съдейства – ще боядиса, ще сложи настилка на пода, ще направи цялата баня, може да купи и докара материалите, които са му нужди (лепила, пясък и т.н.)– изобщо цялостно обслужване. Поиска ни 50% авансово и каза, че за около десетина дни всичко ще е готово. Изобщо не си и помислихме за договор, всичко беше на честна дума.

Речено, сторено. За около десетина дни боядиса стените в цветовете, които си бяхме избрали – жълто и оранжево за хола и лилаво за спалнята. Започна и с настилката на хола – гранитогрес в два цвята, бежаво и кафяво, шахматно разположени. Направи го до половината.

После изведнъж изчезна. Започнахме да му звъним настойчиво. Отговаряше ни уклончиво, че се е разболял. После се разболяха жената, децата, лелята, чичото, цялата рода. След около 2 месеца се появи – явно здравословното им състояние се беше подобрило. Довърши си работата и се разделихме с леко опънати нерви и сравнително доволни от резултата.

Обеца на ухото – сега бих искала договор и строителна фирма, на която съм виждала работата и имам увереност, че ще се справят със сроковете и нужното качество.

Спалнята

Спалнята ни беше 15 кв. и предизвикателството беше, че там реално трябваше да поберем много неща – дрехи, учебници и много предмети, за които просто нямахме място в хола и кухнята. Избрахме модел с доста обеми за съхранение – трикрилен гардероб, ракла и шкафове.

Не знам защо решихме, че стените трябва да са лилави, при това наситен нюанс лилаво. Стана страшно малка, изведнъж се захлупи и спешно я пребоядисахме с останалите бои от хола и кухнята в светло оранжево. Повече никога няма да боядисам малка стая в наситен цвят.

Плочките за баня

Моята мечта за баня винаги е била светло синя, с усещане за южно море. Не успях да намеря такива плочки, след много търсене и обикаляне се уморихме и се примирих с тъмно сини, испански плочки, уж първо качество. Платихме ги, докараха ни ги и всичко беше чудесно, докато не открихме, че половина са светли, а другите няколко нюанса по-тъмни.

Иван почна да цъка, накрая ни успокои, че ще сложи по-тъмните в дъното на банята и няма много да си личи. Примирихме се и с това.

Сега най-вероятно бих ги върнала без да се страхувам от скандала в магазина. В крайна сметка плащаш за качество и очакваш плочките поне да са един цвят с мострата, а не всички цветове на дъгата.

Кухнята

От кухнята си съм сравнително доволна, избрах си светло жълта кухня с вратички MDF мат. Това, което не предвидих е преходът между горните и долните шкафчета – аз копирах точно модела в магазина, който, ако не се лъжа беше ПДЧ плоскост. Първата година беше чудесно, после от към печката се разлепи и стана грозна картинка – втората ми кухня е с плочки и смятам, че това е по-доброто решение.

Претрупването с мебели

Холът и кухнята ни бяха едно цяло помещение и в нашия ентусиазъм май не преценихме точно колко мебели ни трябват. Както сестра ми описа ситуацията: „Напълнили са си къщата с мебели“.

В кухненската част имахме кухненски шкафове, ъглов диван и маса за хранене. После бяхме обособили зона за работа – бюро с компютър и срещу него – диван, кафе масичка, фотьойл, табуретка и в ъгъла телевизор.

Фотьойлът и табуретката май идваха в повече, но това го установихме след като ги бяхме поръчали и ни ги докараха. Сбутахме ги към терасата и реално рядко ги ползвахме.

Сега бих си направила план-разпределение на жилището предварително. Има доста безплатни програми, а ако се затруднявате, разгледайте е-дизайн услугата.

Въпреки всички преживелици по-горе, домът ми стана уютен и прекарахме няколко щастливи години там. Сега сме в друго, по-голямо жилище, което смея да кажа, ни се получи по-добре, защото си взехме поука от случките по-горе.

Надявам се да Ви е било интересно и най-вече полезно.

До нови срещи,

Мина