Масите в интериора
Видове, конструктивни особености, основни материали
Здравейте, приятели,
днес списание DMT за дизайн, материали и технологии гостува отново в блога с една прекрасна статия на проф. д-р инж. Васил Живков на тема “Масите в интериора”. Това е първа част от поредицата по темата, ще си поговорим за произхода на масите (Древен Египет, Италия), видове маси, както и за съвременните тенденции при тези мебели, които безспорно са необходима част от живота ни както в дома, така и в офиса. Всички снимки са любезно предсотавени от DMT, публикувам статията с минални съкращения. Ето я и нея:
Масата е мебел с носеща конструкция, най-често с крака и работна повърхнина, наричана плот, и спада към решетъчната мебел. Плотът се разполага на функционално удобна височина според предназначението на масата, което може да бъде за хранене, за работа или за поставяне на предмети. Масите са неразделна част от интериора на жилището, офиса, училището, лабораториите, търговските обекти и т.н. В днешни дни масата е един от символите на дизайна на мебели и заедно със стола тя е сред най-честите продукти, участващи в портфолиото на редица световноизвестни дизайнери. Произходът на думата „маса“ в българския език не е напълно изяснен. Има предположение, че се появила от турски или от румънски. Интересен е фактът, че „банка“ на италиански идва от „маса“, което пък в италианския е дошло от старонемската дума за „пейка“. Банкерството има дълга история и води началото си отпреди повече от 4000 години с откриването на златото, но процъфтява през средните векове в Италия и „банкерите” от онова време са развивали своята дейност на маси, поставяни на обществени места. А когато някой от тях изпаднел в несъстоятелност, масата му се чупела – оттук идва „банкрут“ – banca-rotta (счупена маса).
Кратка история на масата
Маси или подобия на маси са били използвани още от дълбока древност. Вероятно още в праисторическо време части от паднали дървета или подходящи каменни късове са били първите маси, използвани от човека. Официални данни за намерени маси датират от времето на античния Египет (2500 г. пр. н. е.). Запазени екземпляри са намерени в гробниците на фараоните. По това време те са се използвали за сервиране на храна или за игра. Били са предимно ниски и са се изработвали основно от масивна дървесина, но често са използвани и камък и метал. По-късно масите се появяват и в бита на древните гърци, както и по време на Римската империя.
Видове и предназначение
Масите са изключително разнообразни по своето предназначение, материали, форма, конструкция, функционални особености и др. и са безспорен лидер при мебелите по своето многообразие. На първо място те се разделят по своето предназначение. Най-голяма е групата на масите за хранене. Те са част от интериора на кухните, трапезариите, ресторантите, кафенетата и др. В България много често те се наричат неправилно „трапезни маси“, вероятно заради гръцката дума „tràpeza“, означаваща маса с ястия, наредена за ядене, откъдето идва и терминът „трапезария“. Масите за хранене често в жилищния интериор стават и маси за работа - факт, който се наложи през време на принудителната изолация заради коронавируса и който накара много хора да превърнат своето жилище в домашен офис. Ниската маса е част от обзавеждането на къта за почивка и този тип маси са познати още като холни маси, а на английски - coffee table. Те се характеризират с по-ниската си височина, а често имат и обеми за съхранение. Бар-маса или още бар-плот е друга разновидност на масите, при която височината на плота е по-голяма от тази на масата за хранене. Има две разновидности – кухненски бар-плот и бар-маса за заведение. Работната маса е част от обзавеждането на работни кабинети, заседателни зали, лаборатории, училища, ателиета и др. Според мястото на използване масите могат да бъдат за жилищен или обществен интериор, за външна (градински) или за вътрешна употреба. Според възможността да променят един или повече от своите първоначални функционални размери, масите могат да бъдат неразтегателни или разтегателни, сгъваеми, регулируеми по височина и трансформируеми. Формата на плота често определя и описанието на една маса, като например кръгла, квадратна, правоъгълна, овална и т.н. Масите могат да бъдат неподвижни, например в заведения за бързо хранене, подвижни и лекоподвижни (с колела). Мултифункционални са масите, които освен основното си предназначение имат и друго, като например маса за хранене в комбинация с маса за шах или за билярд.
Функционални размери
Функционалните размери са изключително важни за удобното, комфортно и здравословно ползване на масата. Обикновено те са обект на стандартизиране. Действащият български стандарт е БДС 17241:1991 „Мебел жилищна. Маси. Функционални размери“, а стандартът БДС 8036:82 „Маси за кът за почивка“ е отменен. Някои от функционалните размери в тях могат и да се приемат за остарели. Дължината и широчината на масата зависят от броя на седящите или столовете, които ще се разположат около масата. Височината на масата трябва да бъде разглеждана в една обща система с височината на столовете, които ще бъдат разположени около нея. По-малък е проблемът при високите хора, сядащи на ниска маса и нисък стол, отколкото за ниските, сядащи на нисък стол и висока маса. Основните функционални размери са дадени в таблица 1.
Основни функционални размери на масите
Маса за хранене
- Дължина на плота (L) – зависи от броя на местата за седене (броя на столовете) – мин. 600 mm
- Широчина на плота (В) – мин. 600 mm
- Височина на плота (Н) – 720 - 780 mm (най-често 740 – 760 mm). Височината на плота е свързана с височината на седене на столовете, с които ще бъде комплектувана масата. Макар и да са избрани в рамките на стандарта, нисък стол с височина на седене от 420 mm и маса в горната граница от 780 mm биха били крайно неудобна комбинация, особено за по-ниски хора.
- Свободно пространство за краката под плота (L1 / B1 / H1) – 500/500/610 mm
- При две места за седене (два стола) по дългата страна L1 трябва да e най-малко 910 mm
Маса за хранене
Ниска маса
- Дължина на плота (L) – мин. 600 mm (зависи от местата за седене около масата – фотьойл, двуместно канапе, триместно канапе и т.н.)
- Широчина на плота (В) – мин. 400 mm, препоръчително 500 mm
- Височина на плота (Н) – от 250 до 450 mm (БДС 8036-82 350-670 mm)
Ниска маса
В съвременния интериор често се използват ниски маси, които дават възможност за комфортно хранене на тях. Това се постига чрез повдигане на една част от плота на по-голяма височина.
Дължина на масата в повдигнато положение (L1)
Височина на плота в повдигнато положение (Н1) – 450 - 600 mm
Ниска маса с повдигане на част от плота
Бар-маса (бар-плот)
- Дължина на плота (L) – мин. 600 mm
- Широчина на плота (В) – мин. 400 mm
- Височина на плота (Н) – 1100 -1130 mm
· Кухненски бар-плот - 890 - 1020 mm (за стол с височина 580-710 mm)
· Бар маса - 1040 - 1090 mm (за стол с височина 740-810 mm)
· Бар маса висока - 1120 – 1190 mm (за стол с височина 840-910 mm)
Бар маса
Работна маса
Функционалните размери за работните маси са обект на стандарта EN 527-1:2011
„Офис мебели – Работни маси – част 1: Размери“. Този европейски стандарт определя размери на работни маси и бюра за офиси за изпълняване на задълженията в седнала, полуседнала или стояща позиция.
Работна маса за седнала позиция
- Дължина на плота (L) – мин. 600 mm (най-често от 750 до 1500 mm)
- Широчина на плота (В) – мин. 400 mm (най-често от 500 до 900 mm)
- Височина на плота (Н) – 680 - 760 mm (стандартен комфорт 740 +/- 20 mm)
Работна маса за стояща позиция
- Дължина на плота (L) – мин. 600 mm
- Широчина на плота (В) – мин. 400 mm
- Височина на плота (Н) – 950 -1250 mm (стандартен комфорт 1.050 +/- 20 mm)
Материали за плотове и основи
Материалите, от който се изработват масите, са изключително разнообразни. Сред най-популярните са масивната дървесина, инженерната дървесина (шперплат, MDF, ПДЧ), металът, стъклото, композитните материали, скалните материали, пластмасата и др. Най-често обаче конструкциите обединяват повече от един вид материал, като например крака от масивна дървесина и плот от MDF, метални крака и плот от стъкло, крака от масивна дървесина и компактен HPL и др. Основният материал често определя и наименованието на масата – маса от масивна дървесина, стъклена маса, метална маса и т.н. Изборът на материал за плота е от изключителна важност. Той трябва да е съобразен с предназначението и бъдещата експлоатация на масите.
Предизвикателствата, свързани с глобалното замърсяване на планетата, търсенето на по-добро управление на отпадъците в световен мащаб поставя и нови изисквания към материалите. Търсят се природни или иновативни материали, които да са рециклируеми или да имат възможност за вторично използване. Друга насока е използването на по-качествени материали, които да осигуряват и по-дългата експлоатация на масите, възможност за даване на втори живот на вече използвани маси и др. Сред основните тенденции в съвременния дизайн на маси могат да се откроят следните насоки: олекотяване на конструкцията чрез подходящи материали и конструкции, намаляване на използваните суровини, като конструктивните елементи стават все по-тънки, но с необходимата якост. Навлизат покрития, които са били малко познати досега, базирани на нанотехнологии, полимерни композити и др.
Конструктивни особености на някои видове маси
Най-общо масата се състои от две основни части – плот и носеща конструкция. При неразтегателните маси плотът е един, а при разтегателните най-често плотовете са от 2 до 6, но могат да бъдат и много повече. Носещата конструкция може да бъде само от крака - един централен, два централни, три, четири и повече. Те се съединяват директно с плота/плотовете. Другият вид конструкция е с подплотна рамка. Тя се състои от царги, които образуват рамки и към нея се съединяват краката. Подплотната рамка служи за укрепване на конструкцията и надеждно съединяване на краката, съхраняване на допълнителни плотове и съединяване на водачите при разтегателните маси. Освен царги масите могат да имат и шпросни – централни, горни, долни. Те изпълняват ролята на укрепващ конструктивен елемент. Някои материали позволяват да се направи монолитна маса, която да се състои само от един детайл (стъкло, метал, слоеста дървесина, пластмаса и др.).
Конструкцията на масите може да бъде неразглобяема или разглобяема. Неразглобяемата се предпочита за по-малките по размер маси, като например ниските маси. Най-често съединенията са чрез длаб и чеп или дибли. Разглобяемата конструкция позволява намаляване на складовите пространства при производителя и търговеца, лесен транспорт, демонтаж и монтаж при преместване и не на последно място, разделяне на компонентите по вид материали при евентуално рециклиране след края на експлоатационния й живот. Разглобяемите съединения се осъществяват със специализиран обков или конвенционални ексцентрикови разглобки, шведска разглобка и др. (фиг. 5).
Фиг. 5 Разглобяема маса Tebur на нигерийския дизайнер Нифеми Маркус-Бело
Основни изисквания към плотовете
Плотове за маси се изработват от най-разнообразни материали. Сред най-популярните са: масивна дървесина, инженерна дървесина (ПДЧ, ПДВ със средна плътност, шперплат, олекотени мебелни плочи и др.), стъкло, метал, минерални плочи, синтетични материали, компактен HPL, керамични материали, бетон или бетонни покрития, скални материали (гранит, мрамор и др.), комбинация от материали (стъкло-метал, дървесина-епоксидна смола, керамика-MDF и др.) т.н.
Изискванията към плотовете за всички видове маси са най-общо следните:
висока якостна и деформационна характеристика, особено към провисване;
устойчивост на механични въздействия – надраскване, маркиране с моливи и химикалки и др.;
устойчивост на химически реагенти – основно за почистване, а при лабораторните маси - и на други специфични реагенти;
лесни за почистване;
ниско тегло;
други, специфични изисквания свързани с предназначението.
Изборът на материал за плота на масата трябва да е съобразен освен с предназначението, още и с начина на експлоатацията. Някои материали изискват по-внимателна употреба и грижа за доброто им състояние, например масивната дървесина. Други са по-устойчиви и на практика нямат нужда от поддръжка, като керамичните плотове и някои композитни материали.
Една от открояващите се тенденции в съвременния дизайн на маси е да се търси решение с чиста линия на формите, тънки плотове, много елегантни крака и олекотена конструкция, което води до предизвикателство пред конструкторите, които трябва да намерят решение за подходящ материал на плота и носещата основа, недопускащо провисване или повреда по време на експлоатация.
За постигане на визуално тънък плот се използват по-корави материали за плота - керамични плочи с дебелина 6 mm, комбинирани с основа от MDF, скосена в канта; компактен HPL с дебелина 10-12 mm, кантовете също могат да се обработят с желания профил; технически камък с дебелина 20 mm или с дебелина 3-6 mm и основа от MDF или шперплат. Много често се използва по-дебел материал, който се изтънява в канта и създава усещането за тънък плот.
Маса с асиметричен централен метален крак и плот от стъкло с дигитален печат. Lago
Маса с плот от алуминиеви профили, които са с много малка дебелина във външния кант по дължина на плота. Дизайнер е Константин Грчич, а производител - BD Barcelona
За постигане на олекотена конструкция плотът може да се направи от тънък материал и за основа да се използва оребрена конструкция.
Визуално невидимо подпиране на плота може да се осъществи чрез стъкло.
Маса с визуално невидима основа на Lago
Използването на масивна дървесина за плотове наред с много предимства има някои недостатъци. Вследствие на промените на влажността и температурата тези плотове променят своите размери. Това изисква внимание в две направления – защита от измятане на самия плот и надеждно, но и с възможност за движение съединяване на плота към подплотната рамка, ако има такава. При плотове с големи размери от масивна дървесина се използва и специализиран обков, който подобрява деформационната устойчивост на плота.
Хареса ли ви тази статия? Материалът за масите в интериора e част от поредица на списание DMT. Следете го, за да научите повече за мебелния дизайн и не пропускайте възможността за онлайн абонамент.
Поздрави,
Мина
Психология на кухнята
Здравейте, приятели,
днес в блога гостува прекрасното списание DMT за дизайн, материали и технологии с една статия на тема психодизайн и по-точно психология на кухнята. Публикувам статията с минимална редакция, тъй като много ми допадна. Благодаря за любезно предоставените материали на списание DMT. Научете повече на този линк за него: https://dmtmagazine.info/ и не пропускайте възможността за онлайн абонамент.
Защо по-често предпочитаме традиционни кухненски мебели, изработени от дървесина и ламинат, а не от модерни материали като стъкло, полимери, метал? Дори ако цената не играе съществена роля. Защо ако мивката ни е с две отделения, разположени от двете страни на смесителя, предпочитаме да мием по-често в дясното? Защо когато готвим, винаги слагаме продуктите или пред себе си, или малко вдясно? В следващите редове ще се постараем да отговорим на тези и други въпроси и ще се опитаме да формулираме конкретни препоръки за психологически точен избор на мебели и аксесоари. Защото кухнята е най-отговорната част от дома и нищо в нея не е случайно.
Психология на цветовете
Влиянието на цветовете върху човека все още не е напълно изучено. Като електромагнитна вълна всеки цвят формира около себе си биополе, което ние възприемаме на фино енергетично равнище. Този факт се потвърждава и от следния експеримент: ако човек се постави със завързани очи в червена стая, то след известно време се установява повишаване на кръвното му налягане.
За кухнята са подходящи всички нюанси на керамиката и дървесината: от тъмно и млечнокафяво до бежово и слонова кост. Това е обща колористична “рамка”, като естествено кухня, оформена в средиземноморски, скандинавски или руски стил, ще има свои цветови особености. Като фон за стените и пода се препоръчват топли тонове и цветове на зрели плодове - кремаво, жълто, оранжево, които имат положително въздействие върху самочувствието и настроението.
Червеният цвят възбужда апетита и е подходящ за хора, които желаят да напълнеят. Ако пък искате да отслабнете, най-добре е да оформите кухнята в чисти хладни сини и зелени тонове. Бялото винаги е добър избор.
Абсолютно неприемливи за кухнята са мръсносивият цвят и отровно зеленото. Мигновено към мозъка протича сигнал: ”Отровно! Опасно!”. Ето защо подсъзнателно повече се доверяваме на натуралните цветове и материали.
Психология на светлината
Светлината в кухнята трябва да бъде достатъчна. Когато не достига, изпитваме усещане за вялост, а когато е прекалено светло, много по-бързо се преуморяваме от зрителни впечатления и емоции. Най-добре е светлинните източници да са локални, разположени над конкретните работни зони и интензивността на осветлението да може да се регулира според съответните нужди.
Всеки вид осветително тяло излъчва светлина с определен цвят. Крушките с нажежена жичка и халогенните лампи дават жълта и бяла светлина, а луминисцентните – бяла с виолетов оттенък. Последните трябва да се избягват в кухнята, защото променят естествения цвят на продуктите и им придават сивкав оттенък.
Но по-добро осветление от естественото няма. Ако повърхностите за приготвяне на храна са разположени до прозорец, “живата” светлина пада пряко върху тях и ние виждаме натуралния цвят на продуктите. Миенето на съдовете и приготвянето на храна до прозорец е най-приятното решение от гледна точка на зрението.
Грамотният диалог “виждам – чувствам”
Според съвременната система за практическа психология NLP (Невролингвистично програмиране) нашето поведение се определя до голяма степен от метапрограмите, които са подсъзнателни мисловни навици, които се задействат автоматично. “Наборите” от метапрограми влияят на всичко: на вкусовите ни пристрастия, на това как говорим и постъпваме, как подбираме приятелите, дрехите, колите и професионалната си среда. Естествено обликът на нашия интериор също се определя от метапрограми. “Покажи ми къщата си и аз ще ти кажа какъв си” – казват хората, защото интериорът е нашият портрет, където в различни пропорции се смесват психологическите ни предпочитания.
Мозъкът ни получава, пази и обработва информация посредством зрителни образи, звуци и различни усещания. Тези канали за възприятия се наричат репрезентативни системи – визуална, аудиална и кинестетична. Някои хора предпочитат да боравят с ярки картини и образи (Визуал), други – със звуци и със своя вътрешен глас (Аудиал), а при трети доминира чувствеността (Кинестетик). Но по-често се срещат смесените системи. В NLP това се нарича съчетаване, синестезис. Да речем, че водещата система е кинестетичната, а водената, тази, която “прикрива” кинестетика, е визуалната. Т. е. аз отначало виждам, а после чувствам. Виждам жълт лимон и в устата веднага усещам киселия му вкус. Или виждам диван и искам да “потъна” в меките му обятия
Най-важните метапрограми, управляващи нашите възприятия, са тези на водещите репрезентативни системи. В момента ни интересуват визуалната и кинестетичната системи и по-точно тяхното съчетаване “виждам – чувствам”. Отначало виждам, а после ям и усещам вкус, едновременно вдишвайки аромата на храната.
На тази база в кухнята е по-добре да се избягват цветови контрасти в мащаб 1:1, 2:1, 3:1. Например една трета от кухнята да е тъмносиня, втора – тъмночервена, а трета – тъмнозелена. Общата атмосфера не трябва да претрупва зрението ни. Нито с цвят, нито с декорации. Разбира се, може да има ярки акценти – малък орнамент или мотив върху шкафовете и съдовете, който се отделя на общия фон. Останалото трябва да бъде в спокойни и меки цветови съчетания, което дава възможност на другите елементи от кухненския интериор да привличат нашето внимание с визуални, вкусови и тактилни преживявания. Например един от начините за превключване на вниманието е, когато в полумрака над масата са спуснати лампи, осветяващи блюдата с храна. Тогава погледът волю-неволю се спуска надолу и възприятията се “разтварят”, поглъщайки апетитната кинестетична информация – вкуса и аромата на храната.
Вторият компонент, помагащ ни по време на хранене да държим очите си, сведени в долната (кинестетична) област, са красивите (или “чувствени”) съдове, декорирани с рисунки и орнаменти. Желателно е изображението да е малко, с многобройни детайли и нюанси. Такава подробна структура носи в себе си много визуална информация. Затова ние можем много по-дълго да разглеждаме и изучаваме съдовете, т. е. да държим очите си сведени. Тогава визуалната система работи за усещането, за кинестетиката. Релефът също спомага за “чувствеността” на съдовете и приборите. Например грапавостта е много по-интересна и информативна на пипане. Информацията, която ръцете ни “четат”, докосвайки грубоватата повърхност на дървения стол или на ръчно тъкания килим, на чашите и чиниите от грапав порцелан или глина, на вилиците, лъжиците и ножовете с релефни образи върху дръжките, отива право в кинестетичните сфери, като усилва и изостря вкусовите усещания.
Друг важен момент, на който трябва да се обърне внимание, е звукът, който издава нашата кухня, когато на масата (или на пода) падне някакъв предмет. Когато в нея има твърде много твърди и гладки отразяващи повърхности, звукът е висок, рязък, звънтящ. Това напълно ни извежда от областта на апетитната кинестетика, за която са характерни ниските и приглушени звуци. По тази причина трябва да се замислим струва ли си да купуваме кухненско обзавеждане в модерно изпълнение или е по-добре да предпочетем дървесината и ламината? Може би именно поради това, често несъзнателно правим правилния избор, минавайки равнодушно покрай многото супер-ултра-мега-модни кухни и се оживяваме при вида на нещо по-класическо...
Често мивката е монтирана в крайния ляв ъгъл на кухнята. При това положение когато мием съдове, погледът ни е насочен надолу вляво и ние бързо потъваме във вътрешен диалог. Монотонното и досадно “бу-бу-бу, бу-бу-бу” на нашия вътрешен глас по време на това безинтересно занимание малко ни помага за подобряване на настроението. Ако мивката е право пред нас, активира се нашата аудиална сфера и ние на първо място обръщаме внимание на звука от течащата вода. Това е напълно приемливо. Ако мивката се намира вдясно от нас, през по-голямата част от времето ще прекараме в усещания, оценявайки каква е температурата на водата, какви са на пипане съдовете. Това е най-добрият вариант.
Защо когато готвим, винаги слагаме продуктите или пред себе си, или малко вдясно? Защо когато бъркаме нещо в тенджерата и го опитваме на вкус, обикновено заставаме така, че тенджерата да е леко вдясно от нас? А и лъжицата, припомнете си от коя страна я поднасяте към устата си. Отговорът е прост: така ние насочваме нашето възприятие по кинестетичния канал, усилвайки нашите усещания.
Миризмите в кухнята
Миризмата е един от най-важните подраздели на кинестетиката. Приготвянето на храна невинаги е свързано с приятни аромати и ние всячески се опитваме да ги отстраним. Но често един аспиратор, монтиран над печката, не е достатъчен. Въздухът от периферната зона на действие на аспиратора се засмуква по-интензивно, отколкото в централната част. Образува се област на въздушно разреждане, където започват да се събират миризми, издигнали се от пода откъм други “райони” на кухнята. Когато човек стои около печката, носът му се намира точно в зоната на смесване на тези миризми – на височина 160-170 см. Възниква т. нар. “какафония на миризмите” - мирише едновременно и на печено месо, и на млечни продукти, и на рязан лук и този ароматен микс намалява апетита. По тази причина често домакините не сядат да се хранят заедно с другите под претекст “Уби ми се апетитът!”
Затова е желателно да има аспиратор не само над печката, но и над плота. Добре е, когато в кухнята е осигурен и приток на свеж въздух – посредством вентилатор или най-обикновен прозорец, който винаги може да се отвори, за да се проветри.
И тогава сядайки на масата, върху която са подредени вдигащите пара блюда, ние усещаме само локалните приятни ухания на вкусна храна. Остава ни само да си пожелаем добър апетит!
Надявам се, че тази статия ви допадна. Очаквайте още статии на списание DMT в блога. Ще се радвам да си поговорим на фейсбук страницата или във фейсбук групата как избрахте вашата кухня.
Поздрави и до следващия път,
Мина