Моята история или как една жена на 34 в майчинство решава да бъде интериорен дизайнер

Снимка: Мариана Дичева, KARE showroom

Здравейте, приятели,

Този блог ще е малко по-личен и е вдъхновен от няколко програми за лидерство, в които съм записана. Да разкажеш собствената си история иска кураж, защото личната история се променя всеки ден с решенията, които взимаш. Особено, ако не си много горд с някои от миналите си решения. Но все пак - как една жена на 34 в майчинство решава да бъде интериорен дизайнер?

Ами при мен беше процес - не се случи изведнъж, много събития се насложиха. Родена съм в Бургас и затова и тази морска картина на снимката много ми допада. Винаги съм обичала да рисувам, целите ми тетрадки бяха изрисувани до 4 клас, тогава ходих и на СИП по рисуване и много исках да стана художник или архитект. Някакси порасвайки загубих тази мечта, станах по-практична, приеха ме в математическа гимназия, аз реших, че не ми е достатъчно трудно и завърших паралелно и английска гимназия. Когато съучениците ми започнаха да ходят на уроци по рисуване, за да кандидатстват архитектура или ландшафтна архитектура, аз ходих на английски и се готвех усилено за TOEFL и SAT - аз си мечтаех за Америка, може би за някоя икономическа специалност. Не бях много ориентирана, честно казано. Тази мечта не се осъществи, имах нужда от голяма стипендия и не ме приеха. Поплаках си малко и се стегнах и кандидатствах в УНСС и СУ и избрах специалност МИО в УНСС. Втори курс отидох на студентска бригада в Щатите - да видя какво съм изпуснала, не ми хареса и се върнах с много голямо удоволствие след 3 месеца. Не казвам, че тук нещата са перфектни, но и там не бяха - установих, че американската мечта е свързана поне с 10 часов работен ден и много труд. Нямах никаква сигурност и общо взето работих, за да си платя таксата за бригадата, самолетния билет и квартирата.

След като се върнах, работих в различни компании от финансовата сфера. Работата ми беше интересна и динамична, но някакси след година-две малко се уморявах - дали защото вече бях навлязла, дали защото вече усещах, че не е достатъчно просто да си вадиш хляба, че трябва и да те радва, мотивира, да е твоето?

Тогава с приятеля ми (вече съпруг) решихме да си купим наше жилище. На мен ми беше омръзнало да живея в Студентски град и вихрещото се веселие не ми допадаше вече. Избрахме малък двустаен апартамент от 65 кв. м. в кв. Дървеница, София на зелено. Получи се доста свежо и слънчево жилище, всичко беше жълто и оранжево. С много голямо удоволствие си избрахме кухня, мебели, настилки и осветление. Хареса ми. Направих проучване и реших да уча Пространствен дизайн в НБУ като магистратура. Започнах да рисувам отново, за да си направя портфолио за приемния изпит.

Приеха ме и следващите две години бяха прекрасни - запознах се с нови интересни хора, с чудесни преподаватели, получих знания и умения, които в момента оценям, че са наистина важни. Много от състудентите ми са успешни дизайнери и предприемачи.

Къде беше проблемът? Смесиха ни с бакалаврите, които вече бяха учили 4 години интериорен дизайн, владееха графични програми и изобщо бяха много напред в сравнение с нас, които тъкмо започвахме. Към края на следването нивото започна да се изравнява, ние наваксахме, но в мен вече трайно се беше настанило гласчето "Ти не си достатъчно добра, виж хората какви визуализации правят".

Завърших семестриално, кандидатствах на няколко места за интериорен дизайнер, нямах успех и продължих да работя с икономическото си образование.

Минаха няколко години и решихме да си купим второ жилище, а аз да превърна този проект в дипломна работа, до която не стигах преди това. Направихме го с много любов и грижа, аз защитих дипломната си работа и ми остана само да си взема заветната диплома. Вече бях бременна.

Родих прекрасна дъщеричка на име Дара на през март 2016. И двете се чувствахме добре, бях щастлива и смятах да се посветя на детето си в следващите две години.

Майчинството се оказа не това, което си мислех - със сигурност има радост и удовлетворение, но е доста самотно, всичките ти приятели и мъжът ти са на работа, а ти си сама с бебето вкъщи. После е изтощително както психически, така и физически - да си всичко за някой не е лесно. След първата година исках да изляза от вкъщи и да се върна на работа - семейството се ужаси. Как така? Кой ще гледа детето? Започнах да се оглеждам за алтернатива да работя почасово от вкъщи - да се чувствам полезна, да общувам с хора И да си гледам детето, разбира се.

Горе-долу по това време се запалих по една игра за интериорен дизайн DesignHome. Виждах, че ми се удава, че имам добри оценки, някак си мечтата да бъда интериорен дизайнер започна да се възвръща. Може би имаше начин да намеря програма,с която да работя и да бъда полезна на хора, които също като мен искат да реализират своя дом-мечта. Програмата за 3д проектиране, която учих в университета за мен беше сложна и скъпа, не исках да се връщам към нея.

По това време започнах да чета една книга, която изключително много ме промени и мотивира - казва се "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес. Този глас, който чувах и ме спираше "Ти не си достатъчно добра" - това се оказа гласът на Хищника в психето, а той изсветлен стана все по-слаб и все по-слаб. И какво от това? Ами ще стана по-добра, ще уча, ще работя, ще се старая. "Всеки професионалист някога е бил лаик, а всеки майстор някога е бил чирак" казва Робин Шарма.

Може и да не правех перфектните 3д визуализации, но имах знания за функционално разпределение на пространството, специализирани курсове за интериорен дизайн, дизайн на детето, дизайн на градска среда, имах знания за Фън Шуй и практически опит от два направени апартамента до ключ - ок беше за начало.

Потърсих ментор, който развива интериорни дизайнери и намерих една чудесна дама - Алиша Уикър, член съм на нейната дизайн общност и съм много щастлива да имам достъп до нейните съвети. Тя ме посъветва с какви програми да започна, аз в един момент ги смених и постепенно научих доста - как да си направя сайт, блог и куп други полезни неща.

В момента смея да кажа, че визуализациите ми стават все по-добри, работя с професионални програми за интериорен дизайн и правя неща, за които не съм си и мечтала в университета. Имам няколко проекта на различна степен на завършеност и искам още - искам да популяризирам е-дизайн услугите и да виждам все повече красиви и хармонични домове, обитавани от щастливи семейства.

Ако си вземете нещо от тази история - нека е това - ВИЕ сте героят на собствената си история! Нека тя да бъде епична и със щастлив край. По-добре след време да съжалявате за това, което сте направили, отколкото за това, които сте пропуснали. Не е лесно и никой не обещава, че е - за нещата, които си струват, се борим и полагаме усилия - дали това е красив и хармоничен дом, дали е семейство, дали е повече здраве, дали е изобилие, дали да сте на топ ниво в професията ви. Но ние сме достатъчно силни, за да постигнем мечтите си.

Прекрасен ден!

Мина