Според съвременната система за практическа психология NLP (Невролингвистично програмиране) нашето поведение се определя до голяма степен от метапрограмите, които са подсъзнателни мисловни навици, които се задействат автоматично. “Наборите” от метапрограми влияят на всичко: на вкусовите ни пристрастия, на това как говорим и постъпваме, как подбираме приятелите, дрехите, колите и професионалната си среда. Естествено обликът на нашия интериор също се определя от метапрограми. “Покажи ми къщата си и аз ще ти кажа какъв си” – казват хората, защото интериорът е нашият портрет, където в различни пропорции се смесват психологическите ни предпочитания.
Мозъкът ни получава, пази и обработва информация посредством зрителни образи, звуци и различни усещания. Тези канали за възприятия се наричат репрезентативни системи – визуална, аудиална и кинестетична. Някои хора предпочитат да боравят с ярки картини и образи (Визуал), други – със звуци и със своя вътрешен глас (Аудиал), а при трети доминира чувствеността (Кинестетик). Но по-често се срещат смесените системи. В NLP това се нарича съчетаване, синестезис. Да речем, че водещата система е кинестетичната, а водената, тази, която “прикрива” кинестетика, е визуалната. Т. е. аз отначало виждам, а после чувствам. Виждам жълт лимон и в устата веднага усещам киселия му вкус. Или виждам диван и искам да “потъна” в меките му обятия
Най-важните метапрограми, управляващи нашите възприятия, са тези на водещите репрезентативни системи. В момента ни интересуват визуалната и кинестетичната системи и по-точно тяхното съчетаване “виждам – чувствам”. Отначало виждам, а после ям и усещам вкус, едновременно вдишвайки аромата на храната.
На тази база в кухнята е по-добре да се избягват цветови контрасти в мащаб 1:1, 2:1, 3:1. Например една трета от кухнята да е тъмносиня, втора – тъмночервена, а трета – тъмнозелена. Общата атмосфера не трябва да претрупва зрението ни. Нито с цвят, нито с декорации. Разбира се, може да има ярки акценти – малък орнамент или мотив върху шкафовете и съдовете, който се отделя на общия фон. Останалото трябва да бъде в спокойни и меки цветови съчетания, което дава възможност на другите елементи от кухненския интериор да привличат нашето внимание с визуални, вкусови и тактилни преживявания. Например един от начините за превключване на вниманието е, когато в полумрака над масата са спуснати лампи, осветяващи блюдата с храна. Тогава погледът волю-неволю се спуска надолу и възприятията се “разтварят”, поглъщайки апетитната кинестетична информация – вкуса и аромата на храната.
Вторият компонент, помагащ ни по време на хранене да държим очите си, сведени в долната (кинестетична) област, са красивите (или “чувствени”) съдове, декорирани с рисунки и орнаменти. Желателно е изображението да е малко, с многобройни детайли и нюанси. Такава подробна структура носи в себе си много визуална информация. Затова ние можем много по-дълго да разглеждаме и изучаваме съдовете, т. е. да държим очите си сведени. Тогава визуалната система работи за усещането, за кинестетиката. Релефът също спомага за “чувствеността” на съдовете и приборите. Например грапавостта е много по-интересна и информативна на пипане. Информацията, която ръцете ни “четат”, докосвайки грубоватата повърхност на дървения стол или на ръчно тъкания килим, на чашите и чиниите от грапав порцелан или глина, на вилиците, лъжиците и ножовете с релефни образи върху дръжките, отива право в кинестетичните сфери, като усилва и изостря вкусовите усещания.
Друг важен момент, на който трябва да се обърне внимание, е звукът, който издава нашата кухня, когато на масата (или на пода) падне някакъв предмет. Когато в нея има твърде много твърди и гладки отразяващи повърхности, звукът е висок, рязък, звънтящ. Това напълно ни извежда от областта на апетитната кинестетика, за която са характерни ниските и приглушени звуци. По тази причина трябва да се замислим струва ли си да купуваме кухненско обзавеждане в модерно изпълнение или е по-добре да предпочетем дървесината и ламината? Може би именно поради това, често несъзнателно правим правилния избор, минавайки равнодушно покрай многото супер-ултра-мега-модни кухни и се оживяваме при вида на нещо по-класическо...
Често мивката е монтирана в крайния ляв ъгъл на кухнята. При това положение когато мием съдове, погледът ни е насочен надолу вляво и ние бързо потъваме във вътрешен диалог. Монотонното и досадно “бу-бу-бу, бу-бу-бу” на нашия вътрешен глас по време на това безинтересно занимание малко ни помага за подобряване на настроението. Ако мивката е право пред нас, активира се нашата аудиална сфера и ние на първо място обръщаме внимание на звука от течащата вода. Това е напълно приемливо. Ако мивката се намира вдясно от нас, през по-голямата част от времето ще прекараме в усещания, оценявайки каква е температурата на водата, какви са на пипане съдовете. Това е най-добрият вариант.
Защо когато готвим, винаги слагаме продуктите или пред себе си, или малко вдясно? Защо когато бъркаме нещо в тенджерата и го опитваме на вкус, обикновено заставаме така, че тенджерата да е леко вдясно от нас? А и лъжицата, припомнете си от коя страна я поднасяте към устата си. Отговорът е прост: така ние насочваме нашето възприятие по кинестетичния канал, усилвайки нашите усещания.
Миризмите в кухнята
